За живота след смъртта

За живота след смъртта
Здравейте, аз не вярвам особено за съществуването на живот след смъртта, но с течение на обстоятелствата съм склонна да вярвам доста. Живея в Италия, от година имам син, който кръстихме на баща ми Петър, той много се радваше и чакаше с нетърпение да се приберем през август. Но уви, единствената му мечта не се сбъдна, почина внезапно сега през юли. Тръгнахме с колата, на ферибота и през Гърция.

Баща ми беше музикант и работеше като заварчик в Тец Марица Изток 2 и преживе на шега казваше, че иска да го изпратим с музика, когато почине, Та, на път през Гърция отбихме в едно селце до един бар ресторант да поискам топла вода за млякото на малкия. Влизаме вътре и. . . . . . . ни посреща оркестър, който свиреше и пееше страхотно, за момент изпитах чувство за грях.

Та ние отивахме на погребение, на баща ми, но тогава си спомних неговото шегувито желание, което се превръщаше в реалност. Потеглихме за Бг. минахме границата на Кулата трудно, тъй като нямахме паспорт за малкия, а само легализирана фото от общината, гръцките митничари само това чакаха, за да изкарат по некое евро. Пуснаха ни, беше вече полунощ а и бяхме уморени, отбихме насред пустоща, опънахме седалките отворихме вратите и точно преди да заспим. . . . . музика!

Носеше се на вълни, ту силно, ту по-слабо, затворихме вратите и потеглихме. Просто нещо ни подсещаше , че няма време и трябва да побързаме. Потеглихме отново , но след около 2 часа мъжа ми започна да заспива на волана, та ние не бяхме спали от два дена, спряхме и отпочинахме около час, след което се наложи аз да шофирам. Нямах сили, очите ми се пълниха със сълзи, но не можех да спирам, чакаха ни около 500 километра до дома.

Беше вече около 9 сутринта, по новата магистрала, близо до Чирпан, когато нещо под колата изтряска, гърнето се счупи, но продължихме въпреки гърменето, молейки се да не срещнем някоя по-сериозна дупка и да се откачи всичко. В следствие на това, стрелката на горивото започна да пада по-бързо, а от Чирпан до Карнобат няма бензиностания.

Пътувайки видяхме табела за такава на 15 кил. в дясно и точно на самата отбивка, с големи букви пишеше също. . . . . . . . . . . . тец Марица Изток 2(мястото, където тате работи 20 год. ). Заредихме на бензиностанцията и се помолихме на работника да потърси някой свободен механик, точно в неделя, та да ни оправи гърнето, минаваше 10, а в един на обед беше погребението.

Точно след пет минути пристигна механика, като пътувайки до канала ни каза, че току що сложил въдиците си в колата. И там , пред вратата на гаража, стояхме и гледахме аз, сестра ми, и мъжа ми огнените пръски и как този млад заварчик умело заваря счупеното гърне. Тогава вече си казах, че тате е с нас и , че това е той, този, който ни помага и следва през целия дълъг път.

Попитах съпруга ми дали не полудявам, дали не си правя грешни асоциации, но и той се просълзи и каза, че наистина татко е с нас и че всичко води до него. Благодарихме на механика, споделихме и с него, а той каза, че неговия починал баща е родом от нашия край.

Пристигнахме час и половина преди погребението, помолих баща си за прошка, за дето не успяхме да го запознаем на живо с единствения му внук. Но знам вътрешно, че ми е простил, защото усетихме неговата помощ и неговата сила. Нямам никакви познания за съществуването на друг живот след смъртта, не сам се интересувала за четива с такава тема.

Дълбоко се съмнявам че всичко, което се случи са съвкупности от случайности, като че ли нещо все ни спираше, после ни поощряваше, едва ли е просто случайност и то всичко в онзи тежък и тъжен ден! [научи повече...]
4
Общо 6 гласували
5 3
4 1
3 1
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Изпрати
маргарита
маргарита
13.04.2014 02:54
Благодаря,наистина с времето и сьнищата разбирам още повече че е така. Месец може би,преди да се разболея от тежка болест,сьнувах тате с широко отворени очи,гледаше ме с мн.любов,но нищо не каза
0
0
Фани
Фани
10.12.2013 12:26
Здравейте! Разбира се, че живот след смъртта има! Лично аз съм запозната с темата и съм чела доста.Глупаво е да се отрича нещо само защото не може да го видим или докоснем. Душата наистина остава след смъртта на тялото. Душата се задържа около тялото и ако човекът е умрял преждевременно и неочаквано, но рядко това са 40 дни. По-малко е. Ако прочетете книгата на д-р Нютън "Пътят на душите" ще разберете за какво говоря! "Ти нямаш душа, ти имаш тяло. Ти СИ душа." Поздрави!
0
0