Как се тълкува

Как се тълкува
Тези дни сънувам много реалистични и лесно запомнящи се сънища. Мисля, че този имаше нещо общо с факта, че вярвам в демони и духове. Или е, просто, защото съм болна от синдрома на Турет/може да го проверите в интернет/...

Ами значи имаше някаква организация, която и аз не знаех какво представлява, нито какво прави. Просто искаха да ме наемат като художничка и ми казаха, че ще помогна на хората да се променят. Имаше един голям имот с няколко сгради. Всеки служител притежаваше по една такава сграда, която му беше като офис.

На мен също ми дадоха такава и аз бях една от ВИП служителите. Дадоха ми скицник и ми казаха да нарисувам всичко, което ми хрумне в главата. На мен ми изникваха само лица и фигури на разни хора... но изпълних това, което искаха и ги нарисувах.

И всеки път, като погледнех през прозореца, виждах човека, който бях нарисувала. Те ме използваха, за да им създавам работници един вид. Не знам и аз каква беше тази способност. Казаха ми:

"Ще ти дадем колкото си искаш пари, каквото си искаш, само да ги нарисуваш". Но идеите никога не се изчерпваха и нямаше как да спра да рисувам, дори и за миг. И реших да им кажа това

Но те не ме послушаха и ме изгониха
минаха няколко дена, без да помня, какво се е случило
когато се озовах в едно помещение
Бях в нещо като медицинска клиника. Всъщност беше един вид като екзорсизъм. Аз и всякакви деца с психични проблеми и отклонения бяхме пратени на нещо, като лагер, където обикаляхме из страната по църквите и храмовете.

И приятеля ми беше с мен. Всички хора бяха извършили престъпление или имаха психически отклонения, а други просто бяха лоши деца и бяха пратени, за да научат повече за религията си и да станат по-силно вярващи християни
Но какво правехме с приятеля ми там?

Нещо се беше случило и родителите ни ни бяха пратили там. Един ден отидохме в един храм. Катедрала. И пяха църковни песни. И ме помолиха да пея с певците на църковния хор, на сила. Защото все пак- не съм християнка и се отвращавах от това и изобщо не исках да пея.
Имаше пълна програма и бяхме настанени в хотел за деца с увреждания...

и вечерта бяхме на почерпка. Бяха ни уредили и яденето
и аз седнах на масата до едно момиченце с черна коса
изглеждаше по-малко от мен, а на врата си имаше странен гердан

глава на папагал. Ама от ония с големите човки... и двете се движеха и бяха заострени, все едно имат зъби...
и забелязах, как се оглеждаше и скришом се изплю зад стола си- точно, както бих направила аз
и дойде жената, която ни наглеждаше и почна да крещи:
- СТИГА СИ ПЛЮЛА! - хвана я грубо за ръката - НЯМА ДА ПЛЮЕШ ПОВЕЧЕ, ЯСНО?

и я пусна, а аз чак тогава забелязах, че от малко над китките ръката сякаш беше парализирана, беше кожа и кости, сякаш беше спряно кръвообращението в тази част на ръцете и
и едва хващаше лъжицата, аз да се храни
и аз я попитах:

- Какво правиш тук? Да не си болна от нещо?
- Да. Болна съм от синдрома на Турет. А ти какво правиш тук?
- Честно казано и аз не знам. Но и аз съм болна от същото. А какво ти е на ръцете?
- Лекарите ми ги направиха безжизнени. Казаха ми, че ги използвам за зли дела.

- Но това е ужасно... - казах аз и погледнах бледите и кокалести ръце ръце
- Аз май, че почти съм излекувана, ти какво направи по въпроса?

- Ами лекарката ме накара да убия котката си и ми даде това герданче. Каза, да използвам човката на папагала, за да ловя комари и да си ги събирам мъртви в бурканче.
- Но това не е никакво лечение. Те са чудовища!
тя предложи да се разходим навън

излязохме двете, а Веско ни последва. Почнахме да се разхождаме в градинката около хотела, който много приличаше на лудница
ходехме си и тя ми каза:

- Понякога виждам разни същества, които другите не виждат...
- И аз съм така, виждам разни демони, но никой друг не може - казах и аз
- Радвам се, да намеря някой, който ме разбира - каза момиченцето

- Но Маги, ти не си болна от синдрома. На тебе нищо ти няма - намеси се приятеля ми
Но аз се направих, че не съм го чула
- Хей, искаш ли да избягаме? - каза тя
- Възможно ли е?- попитах аз

- Ами има в едната част на оградата дупка, която минава и през храстите
- Но не смеех да мина сама. Радвам се, че се появи ти
отидохме там и наистина имаше дупка в дебелите и гъсти храсти и телената ограда

и казах на приятеля си:
- Хайде, ела!
- Но аз не виждам нищо такова.
Просто има телена ограда, а след нея храсти. Не може да се мине

Аз го погледнах, а после погледнах оградата- наистина имаше дупка:
- Не я ли виждаш? Ей там е!
- Няма нищо подобно!

- Е, щом не я виждаш, ще мина без теб и ти ще си останеш тук!
- Но ако се опиташ, цялата ще се набодеш и ще станеш в рани!

но аз последвах момиченцето и "Минах"през оградата
изведнъж сякаш бях на друго място и минавах през някакъв тунелл с нещо меко... А после имаше нещо шарено и изпитвах странно усещане, като болка, само че ми харесваше...

и се събудих, щото мама ми викна, да ставам.[научи повече...]
4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (4)

Изпрати
Магдалена
Магдалена
25.08.2013 12:04
Всички ми се чудят, как ги запомням. :) Но не мисля, че е просто въображение. Не спирам да сънувам тези сънища. Помня ги, сякаш са реални... всеки предмет... всяка част от него... :/
0
0
Gabriela Dimitrova
Gabriela Dimitrova
23.08.2013 20:55
Мисля че имаш богато въображение.И аз съм така.
0
0
Antonia Rumenova
Antonia Rumenova
23.08.2013 17:55
Как си успял да запомниш всичко?
0
0
Росица Стоянова
Доста интересни сънища имаш
0
0