Защо го прати, а се крие

Защо го прати, а се крие

Тук е много хубаво, толкова неща изкачат в съзнанието ми, че дори не съм си и помисляла. Ето точно преди около 7 години бях прекратила връзката си с едно момче и доста време след това ние си останахме приятели.

Виждахме се, чувахме се, но един ден получих писмо. Беше оставено пред врата ми, да, беше адресирано до мен, не беше от моя град. Аз съм от Добрич, беше от Стара Загора, богу ми, никога не съм ходила там и никой непознавам от там.

Писмото гласеше: "С мократа си длан създадох те от капки дъжд и заскрежени устни, криле от залеза изрязах ти, рисувайки изваяхте с пръсти, обичах те, целувах те, сънувах те прегръщах те, до ярост, до полуда, в магия, в орис аз превръщах те, ти бе в пространството за мен заблуда".

Нямаше име, нямаше номер, нищо. Още пазя това писмо или послание, дори си мисля, че е объркано, че не било за мен нищо, че на него пишеше моето име, не само аз съм Весела Андонова, нали ???

Но все пак, дори сега, когато съм семейна, моят мъж се шегува с мен и ми казва да го потърся, ако искам, да бе да, ако това беше за мен защо се крие, но няма значение. Приятно ми беше.[научи повече...]
4
Общо 3 гласували
5 1
4 1
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати