Моят живот

Моят живот
Здравейте. На 12 съм, падам си адски много по психо-ужасите, още от 10 годишна, но това е отделен въпрос. Вярвам в свръхестественото. Не се чувствам толкова малка, и други са ми го казвали.

Обичам да пиша стихотворения, да рисувам, да снимам и да описвам природата, да пиша песни и да пея. Имам много идеи за подобрение на света, обичам сама да си създавам разни работи, да си правя разни присбособления, но ми е трудно да изразявам идеите си с точност.

Не знам защо, но просто не мога да търпя някой да ми казва кое как да се прави, дали взимам правилното решение, и най-много мразя, да ми казват какво да правя.

Лесно се сприятелявам и обичам да комуникирам, но просто в определени хора виждам нещо, което ме кара да не общувам с тях. Имам 7мо чувство, развити са ми доста рефлексите. Ако не съм в компания със себеподобни, не говоря с никой, изглеждам подтисната.

Не съм добра в съчувствието, състраданието, но харесвам да давам съвети на хората и да показвам собственото си мнение. Често се затварям в себе си, имам нужда да остана съмичка, но не твърде дълго. Самотата ме изяжда отвътре (дори и в зодията ми го пише!)

Никога не губя надежда, но лоша черта ми е, че не е защитавам, оставям се да ме мачкат. Оптимист съм. Обичам да гледам животните и да си мисля, че ме рабзират, някак, общувам с тях. Като по - малка даже си мислих, че в мен живее духче и общувах с него. Честна съм с всички, което по някой път ми изиграва лоша шега. Накратко живота ми:

От малка обаче(5/6) годишна когато минавах покрай някой некролог, започвах да чувам женски или мъжки глас за много кратко( в зависимост дали на некролога има мъж или жена)и за мое учудване, изобщо не бях изплашена, напротив.

Споделях с мама и татко и даже ги питах дали и те чуват нещо. Спомням си, че когато се задаваше буря, се качвах на последният етаж(където живее леля и чичо с двете им деца, който са по-големи от мен), излизахме на терасата, а аз започвах да си съчинявам разни стихове за светкавиците, като например "вънка тряска и вали, тенджерите дрънкат, хлябът пада от кутията.." (незнам колко е вярно,така ми каза леля).

Обичах да рисувам и рисувах постоянно. После на около 8/9 годишна възраст започнах да се възприемам като нещо по различно, просто седях и гледах в огледалото и си казвах "откъде съм аз?", разпитвах за свръхестественото татко ми, имах желанието да научавам факти за света.

После на 10 годишна възраст гледах за първи път, ако не се лъжа страшен филм, ходих на уроци по рисуване и най-важното, участвах в пиеса. С госпожата от пиесата най-много се сприятелихме аз и моята най-добра приятелка, която и тя учавстваше в пиесата.

Сестрата на госпожата дойде на една репетиция(а тя е актриса в София) и оцени как всички играят, даде медальон и пръстен на момчето и на момичето(аз), които според нея играеха най-добре. След като свърши пиесата, аз и приятелката ми започнахме да споделяме интереси с госпожата ни(тя е на около 50).

В нея видях много потенциал, тя също вярва в свръхестественото, даже много пъти докато ми е било лошо по време на репитиции е "взимала енергия от космоса" и ми я е давала, тя познава билките, може да рисува и пише стихотворения, като цяло-много интересен човек е.

След като свърших с пиесата, започвам да карам приятелите ми да играем сцени от страшни филми, които съм гледала. Много от приятелките ми се чудят как не ме е страх от тези неща и често не искат да говорят на тази тема с мен.

След това,( миналата година, докато бях на 11) родителите ми и леля ми (която е сестра на баща ми) започнахме да строим. Откакогато съм се нанесала в новата ми стая се случват много странни неща.

Първата година постоянно се будех в 3/3 и нещо през нощта, почти всяка вечер. Контузих си много лошо крака ( 2 месеца бях в гипс с 4 игли и не можех да ходя), а в този период не ходех на училище и седях в къщи по цял ден, бездействах (което най - мразя).

А интересното беше, че всяка вечер сънувах сън, който после помних като на изуст). След това дойде лятото, кракът ми е наред и се преместих в друга стая само за сезоа, понеже даваме стаята ми на почиващи за лятото.

След като се преместих в друга стая, това престана. Сега обаче (преди около седмица) отново съм си в моята стая, много си я харесвам, с нови мебели е, в свежи цветове, започнах пак да се будя през ноща без причина, но без страх. Може би защото не бях повдигала темата за свръхестествено.

Не съм гледала също и в колко часа става това. Но днес се сетих за всичко това и отново ме е страх да си легна От около 1 седмица не знам защо интернетът ми спира много рано (с лаптоп съм) точно към 00:00 и съм принудена да си лягам понеже ми е скучно.

Много чесно се чудя наред ли съм, въобразявам ли си или наистина се случва нещо. Не ме е страх от нищо друго, но просто това будене през нощта ме плаши адски много.

Казвала съм на майка ми и на татко, естествено, според тях "си въобразявам". Моля да няма коментари от сорта "спри да гледаш страшни филми" или подобни, а нека тези, на които им се е случвало да кажат какво правят.

Четох за някакви деца индиго и защо, толкова много си приличам с тях, а още по - малко, защо ми казват, че съм дете с много дарби ?[научи повече...]
4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (11)

Изпрати
1nch3to
1nch3to
05.09.2011 12:19
Еми, не съм виновна. :D
0
0
Megi
Megi
05.09.2011 12:07
:D Маги ли, къде прочете Маги, че никъде не я виждам :D Това Меги и Megi съм си аз. Просто понякога забравям да сменя на килирица. :D
0
0
1nch3to
1nch3to
04.09.2011 16:33
Благодаря за подкрепата на Меги, ЖЖ и Маги :) А за тези, които не вярват в такива неща, жалко за тях.
0
0
Меги
Меги
03.09.2011 13:05
ОмГ, я стига си говорила глупости Анита - на 13 год. Като не разбираш, не се обаждай.
0
0
анита - на 13 год.!!!
анита - на 13 год.!!!
02.09.2011 16:01
Смятам, че всички, които смятат, че са деца индиго не са добре с мозъка! Как може да говорите такива глупости!
И това, че като на 5/6 възраст си си въобразявала гласове, не значи, че си дете индиго, това, че и сега те е страх от новата ти стая е нормално. Ти си пълна страхливка и говориш глупости колкото да не заспиш в страшната си стая.
0
0
Меги
Меги
31.08.2011 13:14
Напълно съм съгласна с жж.
0
0
жж
жж
30.08.2011 21:52
Няма да те съдя за това, че гледаш ужаси, аз също много ги харесвам и ги гледам от малка (приблизително 2 клас), сега съм на 13, но не мога да не кажа, че тези филми напълно скапват психиката на човек. Мен също не ме е страх да ги гледам, някои дори са ми смешни. И аз пиша, от 10годишна започнах да пиша проза, а на 12 и стихове, обижавам да снимам и да рисувам (в което не ме бива много) Казвали са ми, че съм 'дете индиго', но аз не го вярвам. Според мен това че се събуждаш по 1 и също време не е биологичният ти часовник, щом е спряло, когато си се преместила. Аз лично ти препоръчвам да се преместиш да спиш в друга стая и да споделиш за проблема си с някой, който ще те вземе насериозно. Добре би било също и да посетиш психолог (не казвам, че си луда или нещо подобно, аз самата съм била на психолог и е много приятно). Ако не искаш поне намери някого, с когото да говориш за това и той да те изслушва и разбира. Ако пък нямаш такъв познат (доколкото разбрах най-добрата ти приятелка не те разбира) можеш да поговориш с мен (ако сметнеш, че е уместно при условие, че не се познаваме. На мен лично ми е по - лесно да говоря с някого, когото не познавам). Ще ти изпратя скайпът си на лично съобщение, ако се интересуваш ми пиши.
0
0
Меги
Меги
29.08.2011 22:11
Само да се извиня, понякога забравям да слагам точка за края на някое изречение. Просто от невнимание. :D
0
0