От известно време обмислям самоубийство

От известно време обмислям самоубийство

Здравейте! Реших да пиша тук и се надявам да получа съвети и мнения, защото наистина нямам идея какво да правя вече.

Първо, аз съм на 15 и живея с родителите ми в Германия от близо половин година.

По принцип съм доста затворен и срамежлив и често отбягвам да общувам със съученици и т. н. До 4-ти клас учих в гимназия и всичко беше горе-долу нормално. Може да се каже, че с една част от класа ми се разбирах, а с другата - не толкова. Проблема беше, че аз постоянно си търсех причина да се дразня с някой, дори понякога обиждах без причина. Не знам защо съм се държал така и какво ме е провокирало, но предполагам, че е било от липса на внимание, възпитание или ако щете спешна нужда да избивам комплекси.

Нашите никога не са ме възпитавали да бъда такъв и наистина нямам обяснение защо. Съучениците ми, които е трябвало да търпят тези неща, разбира се ми връщаха със същото и понякога се стигаше до намеса от страна на тогавашната ми класна. Въпреки това имаше 2-3 човека от класа, с които може да се каже, че се разбирахме.

Всичко се промени, когато по преценка на родителите ми трябваше да се преместя в друго училище, близо до първото. Станах пълна противоположност на това, което бях в гимназията. Станах много по-сдържан, затворен и разговарях с другите само ако ме питаха нещо. Първите дни там бяха много напрегнати и стресиращи за мен и всеки ден с нетърпение чаках да свършат часовете и да си ходя.

Но с времето някак се отпуснах (все още стоях настрана от социализиране и разговори, но напрежението и стреса намаляха доста). Две момичета от класа бяха приятелки с братовчед ми и откакто разбраха, започнахме да общуваме, да си помагаме за уроците и т. н. Покрай тях някак си станах малко по-общителен, но нямаше голяма разлика.

Една част от класа виждаше, че съм различен от тях и се получаваше нещо, като в гимназията, но този път съучениците ми бяха тези, които се дразнеха с мен (може би съдбата ми го връща ). И така прекарах още 4 години в това училище (завърших 8-ми клас там). Минаха 3 месеца и вече трябваше да пътуваме за Германия. Първо останах с впечатление, че там ще живеем по-добре, ще можем да си позволим повече неща и всичко ще бъде по-добре.

Наистина е така, с времето видях, че там е много по-различно от България и има много повече места, на които да се ходи, също и повече възможности за развитие. Но когато започнах училище там, напрежението и стреса наистина понякога ми идваха в повече и се е случвало да усещам, че всеки момент ще припадна или че ми се повръща/гади. Тук е дори по-трудно, защото докато не науча немски както трябва, и да искам няма да мога да говоря с когото и да било. Когато се прибера вкъщи, прекарвам по-голямата част от деня в интернет и с телефона (и в предишното училище в БГ е било така).

От няколко месеца насам започнаха от време на време през главата ми да минават мисли за самоубийство, защото не виждам как ще живея с този характер. Когато навърша пълнолетие и се наложи да живея самостоятелно, да си намеря работа и т. н. , ще бъде още по-трудно и не виждам смисъл да продължавам да живея. Живота ми и в момента е скучен, безсмислен (според мен), еднообразен и изпълнен с напрежение и всякакви отицателни емоции.

Какво мислите вие, това ли е изхода от цялата ситуация или има решение на всички тези проблеми?[научи повече...]
0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (6)

Изпрати
bobi2503
bobi2503
01.04.2017 00:17
Изглежда толкова познато ... Ще ти кажа, че има и по-лоши случаи - да си сред "стадо говеда", като ти си "черното петно" в класа и половината клас те мрази, да броиш всяка секунда от учебното време и да имаш пропилени последни години детство като не можеш да намериш дори един човек, с който да споделиш всичката си мъка, да живееш в собствен свят, в който всичко е перфектно и ти си най-силният, да чакаш студентските си години с надежда да срещнеш по добри хора, които ще се отнасят с поне малко уважение и може да се води един нормален разговор с тях. Поздрави от България, а за твоето положение бъди щастлив, че си в държава където има бъдеще и хората са с далеч по-висок манталитет. Просто ти трябва един верен другар, с който да си прекарваш ежедневието и това да те прави щастлив, а другото няма да ти прави впечатление. Разбирам те напълно, понеже аз съм дори в по-лошо положение, от което няма измъкване, поне засега ...
1
0
Sonne
Sonne
24.03.2017 20:14
Дете! Осъзнай се! Та ти си още на 15 какво си видяло от живота? Вярно, не всеки има идеален живот. Няма нищо идеално. Ти тепърва навлизаш в съзряването си и ще обърнеш гледната си точка за живота на 380 градуса. Всичко е временно , дори и жизненото ти време. Но необходимо ли е да отнемаш това, което ти е дарено безвъзмездно? Ако си наистина решен да направиш нещо такова необходимо ли е да занимаваш някаква част от обществото с проблемите си. Всеки си има проблеми, но стискаме зъби и продължаваме да се борим. И не казвам да направиш някоя глупост сам, а да помислиш над нещата по трезво от друга гледна точка.
0
1
Dinko
Dinko
12.03.2017 12:34
човече нямазначение от каде знам но сам сигурен самоубииството е едино от най страштните проклятия отмеш ли живота си няма да се почувстваш по добре точно обратното ще отидеш в умбал предисподнята и там ще повтаряш последните си деиствия в случая самобиството си отново и отново а там времето не е като тука ще бадеш прокалнат завинаги
1
0
StarFireBG
StarFireBG
10.03.2017 18:07
Глупак...Къде си тръгнал да си хвърляш живота?! Независимо колко труден и тежък е животът ,ти трябва да продължиш! Замислял ли си се ,че е имало хора ,който са умрели макар и да са искали да живеят и да направят още много неща? Да, не съм усещала твоята болка...Но това ,че искаш да умреш заради някакви дребни неща означава ,че си просто един слабак. Да казах обидни неща,но както и да го гледаш е истина... Такаче се стегни :)
4
1
maria_kiril
maria_kiril
08.03.2017 22:34
Ами всяка промяна води до стрес разликата наистина е голяма между България и Германия.
Ти къде се чувстваш по-добре в Германия или България?
Сподели на родителите си какво те мъчи или иди на психолог може да ти даде съвет какво да правиш но самоубийство никакъв случай това е грях от библейска точка но и като цяло това си е най-голямата грешка...и аз съм зле с общуването и знам какво ти е просто има такива хора.
4
0
Пламена
Пламена
04.03.2017 12:35
Изключително лесно е да решиш просто да избягаш. Нали осъзнаваш, че не бягаш от нещо, а от самия себе си. Поеми по трудния път - промени себе си. Стъпка по стъпка, с много усилия, всичко ще се нареди.
14
0

Подобни Истории