Нещо с мен не е наред - не се понасям такава...

Нещо с мен не е наред - не се понасям такава...
Здравейте, пише Ви едно 20 годишно момиче. На кратко за себе си бих казала (а и съдейки по мнението на околните), че се смятам за добър човек, привлекателна-в рамките на нормалното. В сериозна 3 годишна връзка, с добро образование.

Напоследък обаче, имам чувството, че съм изпаднала в някаква малка депресия. От Февруари месец тази година не работя, имах и семейни проблеми, които малко или много възпрепятстваха процеса ми на развитие. Тези неща отминаха, но вече толкова месеци аз не мога да намеря своето място. Опитвала съм какво ли не, в сякаш изпадам от крайност в крайност. От трън та на глог.

Не съм капризна, бих работила всичко, което е по силите ми, въпреки, че за 20 годишна нямам кой знае какъв опит. Проблема ми е, че след последната ми работа, където и да отида, каквото и да пробвам-не се чувствам на мястото си. Такъв човек съм, че както във всичко мога да видя хубавото, така мога и да видя нещо, което да не ме удовлетворява. Опитвам се да не мисля за нещата, които не харесвам, но ме гложди от вътре и започвам да ставам неспокойна.

Преди бях наистина много весел човек, справях се с всичко, най-важното вярвах в себе си. . Сега в сякаш съм попаднала в някаква дупка, от която не мога да изляза. Нито напред, нито назад, нито на горе. . На никъде. Не знам на какво се дължи, опитвам да разнообразявам ежедневието си, да правя нещата, които харесвам, но дори това не ми се получава.

Вярвам, че всичко е само в главата ми, този комплекс, който съм развила, несигурността, страхът. Не знам как бих могла да обясня положението си, просто знам, че нещо с мен не е наред. Иска ми се да бъда както преди, но не знам как да повярвам в себе си. Искам да се чувствам полезна, значима за самата себе си. Да повярвам, че мога да постигна всичко, което пожелая. Както го правех преди.

Сега съм раздразнителна, от части нещастна, дори слабохарактерна се чувствам. Опитах се да намеря някаква информация за състоянието, в което се намирам. Някакъв подход, изчетох стотици страници свързани с психологията на човек и начина, по който бих могла да се справя с една такава криза, но до там. Усещам се, че чета, но не възприемам, не ми влияе, не усещам вътрешно желание. А знам, че искам да се променя, искам да съм си аз, да се радвам на живота.

Ще се радвам ако някой е бил в такава ситуация, такова емоционално състояние и ми сподели как се е справил. Знам, че всеки човек е различен и не е сигурно, че и при мен би помогнал някой от съветите Ви, но наистина имам нужда да повярвам в себе си и да се отърва от комплексите, които сама съм си създала.[научи повече...]
0
Общо 0 гласували
5 0
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

Изпрати
Никола
Никола
15.09.2017 13:56
Здравей.Според мен това се дължи на еднообразието.Направето нещо с приятеля си, което не сте правили до сега или заминете някъде.Екзкурзиите помагат много поне при мен.И бъди спокойна рано или късно тази депресия ще отмине на
дявам се да съм помогнал ;)
0
0
Точно
Точно
03.01.2017 19:05
Състоянието, в което си изпаднала се нарича депресия. Хиляди страници има изписани по тази тема. НО... От гледна точка на християнството депресията се разглежда като натиск на човешката личност от зъл дух/демон/. Лечението е лесно. Екзорцизъм. Или най-добре автоекзорцизъм. В Новия Завет Исус Христос постоянно се занимава с прогонване на зли духове. Първият екзорцист в историята на света е Исус Христос.
1
0
Деница Атанасова
Винаги съм изпадала в такова състояние в периодите, когато съм търсела работа, чувствам се безполезна, излишна, сякаш няма място за мен, след всяко следващо интервю се обърквам все повече, не знам коя съм, какво искам и т.н. НО, рано или късно работа се намира и животът пак става нормален. Също така помисли доколко е успешна връзката ти, защото според мен ако наистина беше с подходящ за теб човек, не би изпадала в тези състояния, щеше да има какво да те крепи и да ти връща вярата в себе си! Аз никога не съм имала до себе си човек, който да ме подкрепя, и разбира се е било по-добре да съм сама, но това го разбирам чак сега. Любовта трябва да ти дава усещане за успех сама по себе си и оттам да привлича и други хубави събития в живота ти! Мога да ти кажа само наистина да живееш за себе си, да градиш собствения си живот и да не се раздаваш прекалено.
1
0
miglena
miglena
02.12.2016 11:41
Човек сам ако не позволи, никой не може да му помогне.
0
0
Пламена
Пламена
02.12.2016 11:40
Напълно нормално е, всеки понякога има такива периоди. Първото, което трябва да направиш, е нещо което те радва. Стреми се всеки ден да правиш по нещо за себе си, колкото и малко да е то. Ако искаш, може и да поспортуваш - физическата активност винаги действа положително. След това обмисли ситуацията реално - от какво в себе си си неудовлетворена, какво точно искаш да правиш и едва тогава тръгни по интервюта за места, отговарящи на критериите ти. Потърси упование и подкрепа у най-близките. Успех!
0
0
flady
flady
19.11.2016 08:16
Здравей,аз съм момиче на 23 и се чувствам по същия начин,пиши ми ,ако искаш
2
0
stempz
stempz
12.11.2016 19:38
Не може ,да няма някаква причина за тази дупка в която си попаднала.Всеки има моменти на несигурност и слабости.Може да си по-емоционална,сенситивна.Другото може да е някакъв вид психо разстройство,проявяващо се след преживян стрес,вид загуба.колкото до работата,всеки втори работи нещо което не му харесва,но е длъжен да прави,поради икономическата система.Доста млади хора се чувстват обречени,заради реалността в която живеем.Мога само да ти кажа,че когато се фокусираш вурху проблемите,ти им придаваш сила и ги оставяш да властват върху тебе.Всичко,започва с''аз мога'',''аз знам'' и ''аз заслужавам'',след това действай.
3
0