Пълно разочарование съм за всички

Пълно разочарование съм за всички

За всички съм просто едно тъпо същество което всеки може да използва. Близките ми все ми натякват че не ме бива за нищо и че брат ми е по-добър от мен. Всички му се радват а аз съм аутсайдерът. Просто ми писна. Понякога си причинявам какво ли не защото знам че съм разочарование и не трябвам на никого. Дори аз не искам да съм такава но като малка постоянно ме биеха. Сега всичко ми се отразява. Забравям гледам нещо и в същото време го търся и понякога не мога да разбера какво искат да кажат хората. Просто е отвратително. Не искам да съм такава. Не искам да съм откачена и да си проваля живота.

Искам поне един ден в който нито да плача нито да се ядосам или да започвам да се удрям когато просто ми е писнало. Помогнете ми моля ви ! Знам че казвах че съм на 13 но това не е истина. Казвах че съм на толкова само заради историите които пиша. Всъщност съм на 11 . Моля ви помогнете ми !

Историята е написана без запетайки ! [научи повече...]
4
Общо 5 гласували
5 2
4 2
3 0
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (7)

Изпрати
Мина
Мина
02.08.2014 21:30
Здравейте, Деска-Антеска!
Това което другите потребители Ви посъветваха е напълно вярно и ще е хубаво ако го вземете под предвид!:)
И моите родители, главно баща ми често ми казва, че съм ! Майка ми от друга страна ми смачка самочувствието още от 7 годишна. Не, че сега съм много голяма, де! Едва на 13-сет съм, но постоянно чувам, че не съм се стараела достатъчно, че постоянно съм правила грешки и, че съм бавно развиваща!Често се страхувам от провала и затова трудно се навивам да опитвам! Лесно се панирам и затова рядко пробвам нови неща. Винаги ме е било страх да рискувам за да не сгреша. Както Вас Ви сравняват с брат Ви, мен баща ми ме сравнява с тогава когато съм била на четири години. Постоянно казва, че съм била много весела, енергична, любознателна и прочие, а сега съм една намусена, сърдита, намръщена, глупава, жалка, страхлива и прочие! С надеждата да ми повдигнат самочувствието родителите ми ме записаха на Тае Клон-До. Корейско бойно изкуство. До някъде нещата се пооправиха и аз според баща ми съм придобила някакво самочувствие. Не мисля, че е вярно, защото пак бивам използвана от приятелите си и не мога да кажа ,,Не!" Но, накрая ми писна и ударих чертата! Разбрах простичкият факт! ,,Живота е болка!" Затова щом живееш значи ще те боли и поради тази причина оцеляват само силните! Аз проумях този простичък факт и се реших да живея. Сега ако ми викат в отговор и аз викам. Поставих си цел да накарам родителите ми да ме признаят като личност! Станах по-твърда и по-трудно отстъпвам! Започнах да вярвам в себе си!
Затова Деска-Антеска Ви съветвам да си поставите цел в живота. Само хората с цели преуспяват. Естествено, разбира се трябва да имате воля да следвате тези цели! Не бъдете толкова отстъпчива и вярвайте повече в това което сте! Никой не може да Ви каже какво сте и какво не сте! Вие сама се определяте и ако позволявате на околните да Ви смачкат самочувствието нищо няма да стане! Изправете се и се борете! Накарайте околните да Ви признаят и намерете своето място. Ако се затворите в себе си нищо няма да излезе, защото в днешно време само хора с хъс и с желание за победа преуспяват! Недей да плачете! Със сълзи нищо не се решава, а дори в много случая това е още по-лошо за Вас! Моят съвет е да се научите да бъдете по-борбена и да започнете да вярвате повече в себе си!
Надявам се поне малко съм Ви помогнала! Желая Ви приятен и успешен ден! :)
1
0
Десислава
Десислава
03.08.2014 10:52
Много Ви благодаря !
0
0
Съветник
Съветник
02.08.2014 12:49
Чета и сякаш написаното се отнася за мен.Спомних си тормоза от родителите ми в детството ми.Ако мълчах,когато ме обиждаха,бях "ТЕМЕРУТ","ИДИОТ" и т.н.Ако отговарях с нещо в моя защита,още по-лошо-следваше хубава порция бой.И някак неусетно намерих място,свое си място, където те нямаха достъп:хубавите книги и уроците.Това си беше моят истински дом,от мене съграден,където се чувствах защитен.Този мой дом ме спасяваше от пагубни мисли и ми даде криле,за да отлетя след време от техния дом.Моят съвет е, ако искаш, постъпи като мен.
1
0
Зетабета
Зетабета
01.08.2014 18:17
Здравей! Запомни-в очите на природата и пред Божието лице ти си Уникална-всеки е такъв.Важното е да бъдеш добра към себе си,да се обичаш,силно-силно! А това означава,никога да не изпитваш или да си причиняваш болка! Прости на всички за всичко,прости на себе си за всички волни или неволни грешки,ти си само на 11 години.Влагай във всяка минута капчица обич към себе си и към другите и всичко ще се нареди.Обичта лекува,нищо друго не лекува душата така както любовта.Много обич и от мен,мило дете!
1
0
Здравко
Здравко
01.08.2014 12:41
Имам подобна история като твоята, но вече съм почти на 17.
Това ,което ти е станало в последствие ще го израстеш и ще станеш по-мъдра......Не знам ,но аз почти нямам приятели и се надявам един ден да си създам за цял живот има най-много 2ма,3ма не повече, но както и да е. Баща ми ме обижда защо съм ходил с рошава коса и разни други, а аз най-нагло му се измях в лицето, искам да кажа като не ме приема такъв негов проблем си е(всъщност косата ми стои добре, но какво да направя.......). Както и да е ще ти кажа 1 нещо, винаги стой силна, колкото и да боли и винаги се надявай и мисли положително дори в най-мрачните моменти, тъжния човек, когато е радостен няма по радостен от него. Аз преди 14 години се разделих със смъртта на косъм(щеше да ме блъсне кола,блъсна ме ,но уживях), миналата година също можеше да умра боледувах от някаква болест цяло лято, и сега може да умра,но...ще ти кажа 1 нещо не е важно колко ще живееш важно е какво ще направиш в живота,може да си на 80,но ето нищо не си направила,може да си на 35 и да си дала много за някои хора,дори и да си умряла. Аз знам ,че скоро след 1-2 години може да не съм жив и някой ще каже ,че се филмирам ,но не е така.Мен също са ме биели и то не малко беше ме страх дори да изляза от вкъщи,доста лошо беше, и все още мисля негативно за жалост,но от всичко изживяно в живота това ми помогна да разбирам по-добре хората.Когато отидох в новото училище никога не бях учил психология ,и продължих да не уча не знаех дори на кой урок сме и вече съм почти 11 клас и минах с 6 и нямах абсолютно нищо за часа дори понякога слушах музика,но както и да е.
Не трябва да си мислиш,че си разочорование, именно ,че си различна е важното ,а колко много еднакви хора има!
Прави това ,което на теб ти харесва и не гледай другите и не е ниужно да ги разбираш. Бях дебел не чак толкова,но...да ясно е , реших да почна да тренирам и от тогава доста ми се промени живота,но и сега се връщат някои гадни моменти.
Както е написано в кометара под моя може данаправиш и това родителите ти или роднините ти може сами да те потърсят, ама кога ще се сетят , затова може дапреглътнеш всичко и да продължиш напред ,но и няма как да не е трудно. Просто прави това ,което на теб най-ти харесва. Аз много обичам да рисувам и рисувам ,но не показвам рисунките си на никой. Стой си здраво на краката и да не ти пука от никой сама си изгради като личност 1 ден може да намериш хора ,които ще те уважават и приемат такава ,каквато си.Аз все още не съм ги намерил, е може би 1-2,но...КЪСМЕТ !
2
0
Пуфа
Пуфа
01.08.2014 11:18
Знаеш ли,миличка,може би ще е по-добре ако си направиш "вътрешно заключване"към хората,който се държат лошо с теб.Просто се постарай да се докажеш на себе си,че можеш,че не си такава,за каквато те обвиняват.Направи си психическа бариера и се старай,старай,но за себе си-не за тях.Мисля,че резултатът ще е добър.
2
0
pesho
pesho
13.08.2014 11:35
Дори и да не им обръщаш внимание те продължават да обиждат.
0
0
Десислава
Десислава
01.08.2014 22:32
Много благодаря !
0
0
Ivan
Ivan
01.08.2014 01:29
Казвам ти, след време всичко ще се оправи.
0
1
Симона
Симона
01.08.2014 01:12
Просто трябва да се постараеш повече докажи се покажи им че не са прави
В живота не е лесно но никога не трябва да се отказваш.
0
0
Десислава
Десислава
01.08.2014 22:32
Ще го направя !
0
0

Подобни Истории